През 1865 г. Великобритания подписва с Бутан договора от Синчулу, според който получава годишна субсидия в замяна за отстъпването на гранични площи в полза на Британска Индия. През 1907г. под британско влияние се установява монархична форма на управление. Три години по-късно се подписва договор, според който Великобритания се съгласява на ненамеса във вътрешната политика на Бутан, но в същото време ще ръководи курса й на външна политика. Тази роля е поета от Индия след 1947 г., а две години по-късно, официално споразумение между Индия и Бутан връща земите, анексирани от Великобритания, формализира статуса на годишната субсидия и определя отговорността на Индия по отношение на отбраната и външните работи. Нерешен остава въпросът за 100.000 бутански бежанци в Непал – 90 % от тях са приютени в лагери на Върховния комисариат за бежанците към ООН (UNCHR). През март 2005 г., крал Джигме Синге Ванчуг представя правителствен проект за конституция, целяща въвеждането на демократични реформи, и обещава да проведе общонационален референдум за нейното одобрение. Кралят абдикира в полза на сина си Джигме Хесар Нагмиал Ванчуг през декември 2006. Този акт цели да подготви младия управник за функциите му на държавен глава при прехода към демокрация. В началото на 2007г., Индия и Бутан предоговарят споразумението си, за да се позволи по-голяма автономия на Бутан по отношение на външната му политика. Въпреки новите договорености, Тимфу продължава да координира с Ню Делхи курса си на политика в тази сфера. През Юли 2007 г. седем от общо десет министри в кабинета подават оставки, за да вземат участие в политическия процес, а кабинетът действа в ролята на временно правителство в периода преди първите демократични избори, проведени през март 2008 г. Кралят ратифицира първата демократична конституция през юли 2008 г.